Рисуват ми се светли, неприковани към нищото картини, докато се опитвам да сготвя 9-те зайци на Виргиния Захариева. Докато януари минава през рутините и двойниците на Фредерик Бегбеде, между нощите, облечени в чужди тениски и борбата с кокосови орехи, в опознаване на новите барове и чудни шотове, докато цигарите, плановете и мечтите не приключат.
Януари ме събужда с новите песновки на Vampire weekend, а двете космически песни са вече в топа ми на last.fm. Понякога френският рок може да прозвучи така, а най- приятно е французи да те заговорят, докато телефонът ти звъни с Едит Пиаф. Случайностите са навсякъде, дори и в непринудените вечери в Габа, където музиката е като домашния ми плейлист.
И въпреки слабото представяне на Румяна Желева пред Европарлаемента, има недежда за януари да остане такъв – безхаберен, бавен и лежерен. За край в цялото това търсене срещнах картата на София в книга на Ирена Георгиева и едно момиче, което си бе татуирало софийските географски координати. И все пак, експериментирам – добавям сол и повечко подправки, заливам с олио и задушавам, сервирам го гарнирано със Прасков, или по избор с Чухов.
С този Чухов сте се побъркали всички (:
Другарю, как радваш само!:))))
Ден, Чухов е сенсей! Тони, ти радваш количествено и качествено повече